| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 В помощ на родителите 12:40 |
|
|
Кратък пътеводител по хранене за естествения родител |
Или как да оцелеем в света на Е-тата
Милена Сърнева
Най-добрият приятел на сина ми доволно му показва поредната си нова играчка от МакДоналдс, виждам нескритата завист в очите на детето ми и пресмятам на ум колко време мина от последното ни посещение в този "ресторант" и колко големи щети ще му нанеса, ако го заведа отново днес. Звучи ви познато, нали? Добре дошли тогава на борда на "Естествено" - корабът, който се опитва да си проправи път в бурния океан от оцветители, овкусители, консерванти и прочие. Има опаснот обаче този океан да ни залее и катурне всеки момент.
И аз, както сигурно мнозина от вас, започнах да се вглеждам в етикетите, когато забременях с първото си дете и почувствах, че не мога да съм немърлива към това, с което храня малкото човече в мен. Тъй като съм алергична по рождение имах още една много сериозна причина да бъда дори още по-внимателна.
Както е известно, бумът на алергиите през последното десетилетие дължим в голяма степен на прогреса на човечеството и всички "благини", които сме получили в резултат - модерни и многоизпиращи прахове за пране; омекотители и ароматизатори, от които дрехите ни ухаят на планина; антибактериалните сапуни, които никой не коментрира как се отразяват на кожата ни; храни с вкус на каквото-си-пожелаете; кисели млека, плодове и хляб, които стоят на масата в кухнята ни със седмици...
Няколко месеца след раждането на сина ми установихме, че е наследил моята алергия. Първоначално изпаднах в паника как изобщо ще се справим в тази ситуация. Постепенно открих, че макар и да е сериозно предизвикателство, задачата да отглеждаме детето си с максимално щадяща храна не е невъзможна мисия.
Далеч съм от идеята да се параноясваме и да се вглеждаме във всеки детайл. И досега се забавлявам със спомена за погледите, които отнасях докато избирах бисквити (примерно) за сина си само преди няколко години. Представете си картинката - стоя си аз до стелажа, чета етикетите и сравнявам с табличката с Е-тата, която носех навсякъде с мен. С времето приех, че просто ще опитам да сведа до минимум употребата поне на най-вредните продукти.
Като говоря за най-вредни стоки, не мога да не спомена маргарина, който все още лежи на старите си лаври за "полезност" като алтернатива на набеденото за супер-вредно масло. Каква заблуда! Естествените животински мазнини, приемани в умерени количества, са много полезни, особено за подрастващите деца. Добрият холестерол, който съдържат е всъщност много ценен за развитието на мозъка им. В този смисъл пълномасленото мляко е в пъти по-добър избор спрямо обезмаслените, в които не искам и да мисля колко нишесте, подобрители и сгъстители има, за да се е получил вида и вкуса на истинското.
Избягването на маргарина е доста трудно, освен ако не успявате да отделите време да приготвяте храната си у дома. Маргаринът или т. нар. хидрогенираните растителни мазнини са навсякъде - в бисквити, солети, хляб и разбира се във всички, рекламирани като здравословни, растителни сметани, кашкавал и подобни „млечни“ продукти, които винаги ме карат да се питам кое растение всъщност дава мляко.
Битката с оцветителите прие едно по-различно измерение за мен, когато на детската площадка почерпиха сина ми с яркожълти царвични пръчици, които той напъха в устата си миг преди да успея да стигна до него и две минути след това повърна на асфалта.
Покрай всичко това в нашето семейство постепенно се появиха някои много лесни за прилагане идеи, които се надявам да ни помогнат дългосрочно. Ето ги:
1. Носим подходяща храна, когато отиваме на гости или на площадката.
Когато синът ми беше още много малък, за да не разбира защо не може да яде някои храни, но вече достатъчно голям, за да иска да опита от всичко, свикнах да нося подходяща почерпка, когато отивахме някъде - домашна бисквитена торта, диетични царевични пръчици без оцветители, определен вид бисквити и солети без маргарин, почистени малки морковчета и т.н.
2. Хапваме сезонни плодове и зеленчуци
Избягваме да ядем плодовете и зеленчуците около месец преди началото и края на сезона им, когато са пълни с прекалено много нитрати или консерванти. Извън сезона си взимаме само замразени, защото обикновено производителите им ги пакетират, когато цената им е най-ниска, т.е. в средата на сезона им.
3. Залагаме на принципа "най-малкото зло"
Може да ви се струва, че детето ви ще цени индивидуализма си и факта, че се храни здравословно, но според личния ми опит това е заблуда. Малките деца не искат да са различни може би поне докато станат тийнейджъри, напротив - искат да правят, притежават и хапват това, което и приятелчета им наоколо. Прекаленото избягване на боклучавите храни в по-осъзнатата им възраст (примерно над 2.5- 3 г.) често има обратен ефект, представете си какво ще се случи в момента, в който детето е оставено само с джобните си пари. Затова у дома сме решили този проблем с принципа "най-малкото зло":
- един ден в седмицата отиваме с децата в "магазина за боклуци" - кварталното магазинче за сладки неща срещу блока и те могат да си вземат каквото си изберат (е, почти де, все още насочвам избора им в някои случаи). Така разрешихме проблема с ежедневното мрънкане за "нещо от магазина".
- в МакДоналдс ходим максимум веднъж в месеца, а често и доста по-рядко. Обясненията, че храната там е гадна минават само донякъде, но все пак си ги казваме всеки път, защото се надявам, че поне нещо остава в главичките им. Обикновено подбираме момента с играчките и отиваме, когато има някой много любим герой от филмче примерно. Зарибявката е пълна предвид, че в комбина с Дисни тази верига за бързо хранене има чудесни и наистина качествени продукти точно от най-популярните детски филми. Не случайно МакДоналдс продават много повече детски играчки дори в сравнение с най-големите вериги магазини в света като ToysRUs например. От менюто опитваме да изберем отново най-малката злина - не ядем картофките (или поне не всички), взимаме портокалов сок и сандвич със сирене или пилешки хапки.
4. Търсим по-здравословните алтернативи
За много от боклучавите храни може да се намери добър и не толкова вреден аналог:
- приготвяме домашен чипс от тънко нарязани картофи;
- купуваме споменатите вече диетични царевични и пшенични пръчици и желирани бонбони оцветени с плодов сок, а не с бои. Не пропускаме да отбележим, че ги взимаме именно, защото „ти би ли искал да си близнеш от боичките, с които рисуваш, а да си гризнеш пастелче?“. Доста помага и споменаването на разни други факти за оцветителите, например, че най-популярното червено се прави от изсушени и смлени бубулечки.
- приготвяме си фрешове и домашна лимонада винаги, когато имаме време, както и плодово кисело мляко с лъжичка сладко. Придружени, разбира се, с радостта ни колко по-истински е така вкуса.
- имаме си бурканчета с изсушени любими подправки и напълно сме елиминирали кубчетата бульони и зеленчуковите миксове - много вредни продукти, най-вече заради голямото количество натриев глутамат, използван, за да подсили изкуствено вкуса на храната. Много е популярен в китайската кухня между впрочем.
- използваме летните разходки из планината, за да си събираме чай. Не ни стига за цялата година, разбира се, но пък удоволствието да свариш на детето от чая, който само е брало е несравнимо.
5. Даваме личнен пример
Личния пример е особено важен за успеха на мисията. Няма как да обясните на детето, че е по-добре да яде плодове докато хапвате чипс преди вечеря - това е повече от ясно. Не е нужно нищо да казвате, достатъчно е детето да вижда вашия избор на десерт или нещо за хрупкане пред телевизора.
6. Правим здравословните храни лесно достъпни
Опитваме се винаги да имаме купа измити плодове на масата. Иначе децата (а и ние) често не се и сещаме, че имаме плодове на балкона. Държим у дома шоколад и бонбони, разбира се, но са прибрани в малко по-високия шкаф, така че се изисква известно усилие да се извадят. В този случай разчитаме до известна степен на мързела.
Със сигурност всеки може да намери още много начини да научи детето си да избира и предпочита, ако не по-полезните, то поне не чак толкова вредните храни. Ранното формиране на добри и здравословни навици е една наистина дългосрочна инвестиция, за която, сигурна съм, те ще са ни благодарни в бъдеще.
препечатано от www.estestveno.com |
14 Ноември 08, 12:40
 Коментари (0)
|
|
My kids.dir.bg 
