|
Весело зайче, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка- на моето рамо.
Можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашата мляко налива,
сресва косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички-
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича?
Как се превръща водата на пара?
И самолета с какво ли се кара?
Ами отвътре земята каква е?
- Мама попитай и ще узнаеш.
Ден ти не можеш да бъдеш без мама.
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка.
После - ще хвръкнеш и ти като птичка,
умна и силна, ще стигнеш далече-
можеш без майка си вече...
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавачът...
Друго не трябва-три думички само:
"Добре съм, мамо!"
|