|
|
Болно коте
На дивана, под юргана
коте бяло се е свряло,
хърка, мърка недоволно,
прави се на болно.
До дивана аз застанах,
аспиринче му подадох,
а то скочи и избяга -
оздравя веднага.
Ах, ти коте, преструванче!
Знам, на моето диванче
много хубаво се нанка,
но без мое разрешение:
няма тук да лягаш ти!
...............................
Ранобудник
Куккуригу-ригу!
- Татко, изпъди го,
да не пее рано,
да не буди мама -
да си спиме двама!
Чичо Стоян
...............................
Нова година
С червените ботушки
потропва дядо Мраз:
- Дечица-веселушки,
шейната спря пред вас!
В чувала надзърнете:
какво ли няма там?
Палячовци, мечета,
маймунки, барабан...
За Елка нося книжка,
за Спас – акордеон,
а Петльо кукурига:
- Пък аз съм за Антон!
Подаръци ще има
за всички от сърце!
За Новата година
да люшнем ний хорце!
Веса Паспалеева
........................................
Зайченцето бяло
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
малкото юначе.
НА кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на Щуреца булка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.
Леда Милева
...............................................
Две очички
Две очички,
две ръчички,
две ушенца,
две краченца
и носленце,
и брадленце -
сто целувки,
сто милувки
мама всеки час има дава
и пак жадна си остава.
Стилиян Чилингиров
.....................................................
Катеричка Рунтавелка
Катеричка Рунтавелка
със опашчица къделка.
Цял ден тича без да спира
цял ден лешници събира.
Че когато дойде зима
тя храница да си има.
.................................................
Мечо
Мечо си облече
топлото елече,
с крушки в торбата
тръгна през гората.
Зима иде вече
той е умно мече
в топлата хралупа
крушки ще си хрупа.
..................................................
Среща в гората
През горичка, по пътечка
Катето върви сама и си мисли:
- Кумчо Вълчо дали си е у дома?
Уж гората му е къща,
ала той е все на път,
може все пак да го срещна
някъде на кръстопът.
Срещна ли го, ще му кажа
смело и със страшен глас:
“Бягай, бягай, Кумчо Вълчо!
Бягай бързо ти от нас!”
А не слуша ли, тогава
ще му кажа смело пак:
“Татко има дълга пушка,
дълга до небето чак.
Като гръмне татко с нея,
цялата гора ехти,
хич не идвай, Кумчо Вълчо,
до селото близо ти!”
А отсреща, от гората,
Вълчо с поглед я следи:
- Тъй ли? Тъй ли, мило Кате?
Пушка, казваш… Гледай ти!
До селото да не идвам?
Е, тогава ти при мен
идвай ми на гости тука –
във гората всеки ден.
И зъбите Вълчо точи,
а очите му горят:
- Сбогом, сбогом, мило Кате,
ще се видим други път!
Дора Габе
.....................................................
Отмъщение
Аз, като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее,
татко пък - да каже стихче подир нея.
Ако мойте гости ги похвалят "Бравооо!",
ще им щипна силно бузките тогава
и когато стане ама най-най-смешно,
спешно ще ги пратя в банята отсреща
зъбките да мият и след туй да лягат!
Точно тъй. Да лягат и да спят! ВЕД-НА-ГА!
Виктор Самуилов
................................................
Добричкият дядо
Капе сос, хвърчи пюрето...
Как така, не знам,
ставам целия в лекета,
седна ли да ям.
И отново, и отново
хокат ме отвред:
"Виж се бе, прасе такова!
Кой ще те пере?"
"Ставай! Няма да закусваш!
Махай се оттук!"
Само дядо ми съчувства.
Той и никой друг!
И за да не се ядосват
с мене всеки ден,
дядо взе да се лекьосва
повече от мен!
Виктор Самуилов
............................................
Друга закачка
Буба лази, лази,
бебчето се пази.
По тревичка, по листенце,
по ръчичка, по краченце
и по гушка и брадичка
чак до бебчова главичка.
Дайте скоро да го скрием,
презглава да го завием.
Дора Габе
........................................
Цирк
Гледай ти какво било!
Щъркел кара колело,
слон танцува със петел,
таралеж върви по тел,
носорог с балон се вдигат
и гъсок разгръща книга.
Пее и преде на хурка
стогодишна костенурка.
А това е папагал -
пет езика овладял,
но забравил папагалски,
рея държи на португалски.
Ръкопляска му с крила
бухал с черни очила.
Иван Николов
........................................
Мама
Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка.
Атанас Душков
.....................................
Баба иде
Баба иде!
Аз я чух
и набързо
се обух.
Вънка ще се
затека,
отдалеч ще
и река:
-Мила бабо,
тук ела,
о, добре си ни дошла!
Нещо тя ще
ми даде,
но дали ще
се яде?
...............................
Пиле, пиле
Пиле, пиле,
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам.
На ти житце
да кълвеш,
че петле да
порастеш.
Васил Ив. Стоянов
|
My kids.dir.bg 
